Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
19. Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.
20. По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;
21. не разбраха пътеките й, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.
22. И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.
23. Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.
24. О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!
25. Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.
26. Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.
27. Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;
28. и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.
29. Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?
30. Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея — по-добрата от чисто злато?
31. Никой не знае пътя й, ни помисля за пътеките й.
32. Но Знаещият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,
33. Който праща светлината, — и тя иде, повика я, — и тя го послуша с трепет;
34. и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.
35. Той ги повика, и те казаха: „ето ни“, и заблестяха от радост пред своя Творец.
36. Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
37. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
38. След това Той се яви на земята и живя между людете.
Глава 4.
1. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
2. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
3. Не давай другиму твоята слава, и теб полезното — на чужди народ.
4. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
5. Дерзай, народе мой, паметнико Израилев!
6. Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете,
7. защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу.
8. Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа,
9. защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб,
10. защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях.
11. Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост.
12. Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон;
13. не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда.
14. Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им.
15. Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец,
16. и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите.
17. Аз пък с какво мога да ви помогна?
18. Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви.
19. Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях.
20. Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си.
21. Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце.
22. Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш.
23. Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки.
24. Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.
25. Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му.
26. Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове.
27. Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това.
28. Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите,
29. защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение.
30. Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.